Бургас е град, който винаги е живял между водата и сушата. Черно море определя източната му граница, а Вая, Атанасовско и Мандренско езеро оформят голяма част от пространството около града. Днес тази география поставя все по-важен въпрос: накъде може да се развива Бургас, когато свободните територии намаляват?
Новият проект за изменение на Общия устройствен план на Бургас поставя именно този въпрос. Според главния проектант арх. Александър Кирев градът не се нуждае от безконтролна експанзия. Вместо това се говори за „стабилизация и качествена трансформация“. Посочени са направления за развитие към Сарафово, Лозово, Долно Езерово, Меден рудник и Крайморие. В същото време морето и големите езера ограничават възможностите за разрастване.
Това обаче не означава, че новият ОУП предвижда квартали по бреговете на езерата. Планът е придружен от екологична оценка и оценка за съвместимост със защитените зони. Въпреки това отношението към езерата неизбежно ще бъде част от разговора за развитието на Бургас през следващите 15–20 години.
Езерата могат да бъдат граница, но могат да бъдат и връзка
Досега голяма част от градското развитие е гледала на езерата като на територии около града. Възможно е обаче да се мисли по различен начин. Вместо Бургас просто да се разширява към водата, градът може да използва по-добре вече съществуващите пространства около нея.
Например това може да означава паркове, пешеходни и велосипедни маршрути, места за наблюдение на птици и зони за отдих. Освен това са възможни образователни центрове, спортни пространства и достъп до водата там, където природозащитният режим го позволява. Така хората ще могат да бъдат по-близо до езерата, без всяка свободна територия да се превръща в строителна площадка.
Бургас вече има примери, че подобен подход е възможен.
Екопарк „Вая“ показва друга посока
Един от най-интересните примери е Екопарк „Вая“. На мястото на изоставени рибарници край Бургаското езеро постепенно е възстановена влажна зона. Днес тя има значение за птици, риби, земноводни, влечуги и растения.
Според фондация „Виа Понтика“ територията е преминала през процес на почистване и възстановяване на естествената растителност. Създадени са и условия за връщане на дивата природа.
Това е важен пример, защото показва нещо конкретно. Една зона край езеро не е ценна само ако бъде застроена. Напротив, тя може да бъде ценна именно когато бъде възстановена. В същото време хората могат да получат възможност да я посещават и опознават.
Още повече, идеята за достъп до Вая не е нова. Преди години край езерото е създадена еко зона с пристани, места за отдих и възможности за каяк. Така постепенно се търси връзка между града, хората и водата.
Тук всъщност се крие една от възможните посоки за бъдещето: не градът да завладява езерото, а езерото да стане по-достъпна част от града.
Но защо просто да не се строи?
Причината е проста: езерата не са празни територии.
Вая, Атанасовско и Мандра са част от защитени зони от европейската екологична мрежа „Натура 2000“. Освен това в района има защитени територии с различен режим на опазване. Официалната документация към новия ОУП посочва защитените зони „Атанасовско езеро“, „Бургаско езеро“ и „Мандра – Пода“.
Това има значение не само за птиците и растенията. Влажните зони задържат вода, влияят върху водния баланс и създават естествени местообитания. Затова промяната на крайезерните територии трябва да се разглежда много по-широко от границите на отделен имот.
В случая с Вая през последните години са реализирани и проекти за подобряване на водния режим на езерото. Целта е да се подобри връзката му с Черно море и да се ограничат проблемите, свързани с водния баланс.
Следователно една сграда край езерото никога не е просто една сграда. С нея идват път, автомобили, осветление, отпадъци, отводняване и повече човешко присъствие. Ако тези промени се натрупат, те могат постепенно да променят цялата среда.
И все пак развитието не трябва да означава забрана
Тук разговорът става по-интересен.
Да пазим езерата не означава да ги превърнем в недостъпни територии. Напротив, Бургас има възможност да развива пространствата около тях по начин, който създава полза и за хората, и за природата.
Например вече урбанизирани или нарушени терени могат да бъдат възстановявани и облагородявани. Могат да се създават зелени пространства, места за спорт и отдих, както и маршрути за пешеходци и велосипеди. Освен това са възможни точки за наблюдение на природата и образователни пространства.
Там, където режимът позволява, могат да се развиват и дейности, свързани с риболов, екотуризъм и образование. Така развитието няма задължително да бъде свързано с ново плътно застрояване.
Има и нещо важно за риболовците
Езерата са част и от живота на хората, които ги използват за риболов. Затова достъпът до водата е също толкова важен, колкото и опазването на самата екосистема.
От една страна, добре планираното развитие може да осигури по-добри подходи до определени места. Възможни са и безопасни зони за риболов и подходяща инфраструктура.
От друга страна, застрояването може да доведе до загуба на брегови участъци. То може да ограничи достъпа или да засегне естествени крайбрежни местообитания. В такъв случай загубата няма да бъде само за природата. Ще бъде и за хората, които от години имат връзка с тези води.
Затова при бъдещо планиране трябва да се мисли не само къде може да се строи. Трябва да се мисли и къде трябва да остане свободният обществен достъп до езерото.
Най-големият риск не е един голям проект
Промените в крайезерните територии невинаги се случват наведнъж. Понякога започват с един път, една сграда или един паркинг. След това идват други обекти. Постепенно свободното пространство може да се раздели на отделни урбанизирани участъци.
В резултат на това на картата все още може да има зелени площи. В същото време връзката между тях вече е прекъсната. За природата това означава фрагментиране на местообитанията. За хората може да означава загуба на свободен достъп до брега.
Затова бъдещето на езерата трябва да се планира като цяла система, а не като сбор от отделни имоти.
Бургас има възможност да покаже друг модел
Градът няма нужда да избира между развитие и природа като между две напълно противоположни идеи. Има и трети вариант.
Могат да се развиват вече нарушени територии. Могат да се възстановяват влажни зони и да се създават обществени пространства. В същото време може да се подобрява достъпът до езерата. Екотуризмът, спортът, образованието и риболовът също могат да намерят своето място там, където това е съвместимо с природозащитния режим.
Екопарк „Вая“ е пример точно за такава логика. Той показва, че възстановяването на природата и човешкото присъствие не са непременно противоположности.
Пред Бургас стои възможност да мисли за езерата не като за последните свободни терени, към които градът някой ден ще стигне. Те могат да бъдат разглеждани като една от най-големите ценности на града.
Защото градът може да расте и чрез нови сгради. Може обаче да расте и чрез по-добри обществени пространства, по-чиста природа, възстановени влажни зони и по-силна връзка между хората и водата.
И може би именно това е големият въпрос пред Бургас: не накъде още можем да построим, а какво искаме да запазим, докато градът се развива.
Leave a Reply