Опазването на рибните ресурси изисква специализиран контрол, компетентни служители и работещи институции. Затова бъдещето на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) е въпрос, който засяга не само рибарския сектор, но и всички, които държат на българските водоеми и Черно море.
В началото на октомври проверки на ИАРА във Вая и Мандра доведоха до изземването на 22 хрилни мрежи с обща дължина 1100 метра. Около 800 килограма риба бяха освободени и върнати във водата. Това е конкретен пример за значението на контрола за опазването на рибните ресурси.
Същевременно в страната се обсъжда обединяването на ИАРА с Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) в нова административна структура. Предложението поставя важни въпроси за организацията на контрола върху рибарството и за бъдещето на специализираната експертиза в сектора.
Реформата не трябва да отслабва контрола
Никой не оспорва необходимостта държавната администрация да работи ефективно. Ако има служители, които не изпълняват задълженията си, или звена, които не постигат резултати, трябва да се търси отговорност и да се предприемат необходимите промени.
Но подмяната на неефективни практики не е същото като сливането на цели институционални структури. Едното може да подобри работата на дадена агенция. Другото крие риск от загуба на специализирани знания, размиване на отговорностите и затруднения при изпълнението на основните ѝ функции, ако не бъде внимателно планирано.
ИАРА има специфични задачи, свързани с контрола върху риболова, риболовните уреди, улова и опазването на рибните ресурси. Тази дейност изисква познаване на рибарския сектор, приложимото законодателство и особеностите на морските и вътрешните водоеми.
Затова всяка реформа трябва да започва с анализ на реалните потребности и да гарантира, че специализираният контрол ще разполага с достатъчно хора, ресурси и ясни правомощия.
Борбата с бракониерството трябва да води до реална отговорност
Изваждането на незаконни мрежи и връщането на уловената риба във водата са важни резултати. Те могат да предотвратят допълнителни щети за рибните ресурси. Но ефективната борба с бракониерството не трябва да приключва с премахването на незаконните риболовни уреди.
Като рибарска общност неведнъж сме ставали свидетели на публично оповестени акции, при които се съобщава колко метра мрежи са извадени и колко риба е спасена. В същото време често остава неясно дали са установени конкретни извършители и какви последващи действия са предприети спрямо тях.
Контролът и превенцията са необходими, но трябва да бъдат съпроводени и с установяване на нарушителите и търсене на отговорност, когато има законови основания за това. Ако незаконните уреди се изваждат, но извършителите не се установяват или нарушенията не водят до съответните последици, съществува риск бракониерството да продължи, а едни и същи места да бъдат обект на повтарящи се нарушения.
Необходимо е да има по-голяма прозрачност за резултатите от контролните действия. Освен информация за броя на проверките, иззетите уреди и спасената риба, обществеността трябва да може да се запознае и с данните за установените нарушители, съставените актове и последвалите административни или наказателни производства, доколкото законът позволява това.
Разбира се, не всяка акция непременно води до установяване на извършител на място, а различните случаи могат да имат различно правно развитие. Именно затова е важно да се проследява целият процес — от установяването на нарушението до приключването на съответното производство.
Резултатите от борбата с бракониерството не трябва да се измерват само в метри извадени мрежи и килограми върната риба. Те трябва да се оценяват и според това дали нарушенията се разкриват, извършителите се установяват и законът се прилага ефективно.
България е морска държава. ИАРА трябва да остане силна.
България има излаз на Черно море, а Бургас е един от основните центрове на рибарския сектор в страната. Тук се срещат интересите на професионалните рибари, любителите на риболова, научните организации и хората, чийто поминък зависи от състоянието на водната среда.
На този фон би било сериозна грешка да се подценява необходимостта от самостоятелна, компетентна и ефективна структура за контрол върху рибарството. Още повече, че опазването на морските и вътрешните водоеми не е второстепенна административна задача. То е свързано с природното наследство, икономиката и отговорността ни към следващите поколения.
Също толкова важно е да се запази натрупаният професионален опит. Една реформа не бива да води до загуба на специалисти, които познават проблемите на терен и имат необходимата подготовка за работа в сектора.
Какво очакваме като рибарска общност?
Сдружение на риболовците „Бургаски езера“ смята, че промените в управлението на рибарството трябва да се ръководят от една основна цел: по-ефективно опазване на рибните ресурси, а не просто административно преструктуриране.
Затова настояваме:
- Да се представи ясен анализ на очакваните ползи от предвижданото обединяване на ИАРА и ИАГ.
- Да се гарантират достатъчен брой специализирани служители, ефективни проверки и необходимите ресурси за контрол.
- Да се запазят професионалният опит и експертизата на служителите, които изпълняват специализираните контролни функции.
- Да се търси реална отговорност за неефективната работа, вместо административните промени да се приемат сами по себе си за решение.
- Да се осигури прозрачност относно резултатите от контрола, включително установените нарушения и последващите действия по случаите.
- Да се гарантира ефективна организация на контрола върху риболова както в Черно море, така и във вътрешните водоеми.
Рибните ресурси имат нужда от работещи институции
Борбата с бракониерството не може да се води само с отделни акции. Необходими са последователен контрол, координация между институциите и условия служителите да изпълняват ефективно своите задължения. Необходими са и проследими резултати, които показват дали предприетите мерки действително ограничават нарушенията.
Вая, Мандра и останалите водоеми в региона са природно богатство, което трябва да бъде опазвано. За тази цел са необходими не само отговорни рибари, но и институции с ясни правомощия, достатъчен капацитет и доказуема ефективност.
Нашата позиция е ясна: ако има проблеми в работата на ИАРА, те трябва да бъдат решавани. Но преструктурирането не бива да се превръща в самоцел и да поставя под риск специализирания контрол. ИАРА трябва да бъде укрепена и да работи по-ефективно, а не да губи своята експертиза и капацитет.
Опазването на българските води изисква отговорни решения. Те трябва да се оценяват не по броя на закритите звена или съкратените длъжности, а по това дали след тях контролът е по-добър, нарушенията се установяват по-ефективно, извършителите се търсят под отговорност и рибните ресурси са по-добре защитени.
Leave a Reply