Как новите политики, контролът и зарибяването трябва да работят заедно
Секторът „Рибарство“ се намира в период на промяна. През 2026 г. все по-ясно се очертава необходимостта рибните ресурси да бъдат управлявани като част от цялостна екосистема. Това означава повече от ограничения върху улова. Необходими са контрол, научен мониторинг, опазване на местообитанията, възстановяване на рибните популации и активно участие на хората, които ежедневно са свързани с водоемите.
Тази промяна се вижда и в националните политики. Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021–2027 г. насочва средства към устойчивото рибарство, опазването на водните биологични ресурси и биоразнообразието. Предвидени са също инвестиции в аквакултурите, иновациите и подобряването на природозащитното състояние на морските местообитания. Така постепенно се оформя модел, при който икономическите интереси и опазването на природата трябва да се разглеждат заедно.
Това е важен момент за България. Съвременното управление на рибарството вече не може да се свежда единствено до въпроса колко риба може да бъде уловена. Много по-важно е да се гарантира, че самите водни екосистеми могат да поддържат здрави и устойчиви популации.
От забраните към по-цялостно управление
През 2026 г. Министерството на земеделието и храните отново въведе редица ограничения, свързани с опазването на рибните ресурси. Сред тях са сезонните забрани по време на размножителния период, определянето на водни обекти, в които любителският риболов остава разрешен, както и ограниченията за определени видове и риболовни дейности.
Тези мерки имат ясна цел. Те трябва да осигурят необходимото време за размножаване и да намалят натиска върху рибните популации в най-чувствителните периоди. Самата забрана обаче не може да възстанови един водоем, ако липсват останалите елементи на управлението.
Затова ефективната политика трябва да съчетава ограниченията с контрол, мониторинг и защита на местообитанията. Когато състоянието на конкретен водоем го налага, към тях може да се добави и зарибяване. Важният въпрос е как тези инструменти се използват заедно и как се измерва техният резултат.
Кои водоеми са определени за зарибяване в Бургаска област?
Конкретен пример за този подход е Заповед № РД09-698 от 23 юни 2026 г. на Министерството на земеделието и храните. С нея са определени водни обекти за зарибяване през 2026 г. на основание Закона за рибарството и аквакултурите.
За област Бургас в заповедта са включени четири водни обекта:
| Водоем | Предвидена мярка |
|---|---|
| язовир Мандра | Препоръчително зарибяване с бял толстолоб и бял амур |
| язовир Порой | Включен в списъка на водните обекти за зарибяване |
| езеро Вая | Зарибяване извън участъците, попадащи в защитени територии |
| река Велека | Зарибяване извън участъците, попадащи в защитени територии |
Тези четири обекта показват и нещо друго. В държавната политика за зарибяване попадат не само язовири, но и езера и речни участъци. Това е важно, защото различните типове водни екосистеми имат различни характеристики и не могат да бъдат управлявани по един и същи начин.
При язовир Мандра заповедта посочва конкретна препоръка за зарибяване с бял толстолоб (Hypophthalmichthys molitrix) и бял амур (Ctenopharyngodon idella). При езеро Вая и река Велека е поставено допълнително условие зарибяването да се извършва извън участъците, които попадат в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии.
Това условие е особено важно за Бургаския регион. Тук рибните ресурси са свързани с разнообразни влажни зони и защитени територии. Затова всяка дейност по разселване трябва да бъде съобразена не само с риболовните цели, но и с природозащитния режим на конкретното място.
Зарибяването не е просто пускане на риба във водата
Зарибяването често се възприема като най-видимата мярка за увеличаване на рибния ресурс. Реалният резултат обаче зависи от много повече фактори. Ако във водоема няма подходяща хранителна база, ако местообитанията са в лошо състояние или ако рибният ресурс е подложен на силен незаконен улов, ефектът от зарибяването може да бъде ограничен.
Затова моментът на пускане на рибата не трябва да бъде краят на процеса. Той трябва да постави началото на наблюдение върху това какво се случва с рибите след разселването. Оцеляват ли те, развиват ли се нормално, достигат ли полова зрялост и започват ли да участват в естественото възпроизводство? Именно тези въпроси показват дали една мярка работи.
Самата заповед поставя конкретни изисквания към начина, по който се извършва зарибяването. За всеки обект се съставя протокол, а разселването се извършва в присъствието на определена комисия. В протокола се описват видът, възрастта, средното единично тегло, количеството и общото тегло на разселените организми. Към него се прилага и ветеринарномедицинско свидетелство за здравословното състояние на зарибителния материал.
Тези изисквания са важни, защото създават проследимост. Те позволяват да се знае какъв материал е пуснат, в какво количество и при какви условия е извършено зарибяването.
Как да разберем дали едно зарибяване е успешно?
Това е въпросът, който според нас заслужава много повече внимание. Успешното зарибяване не трябва да се измерва единствено с броя риби, пуснати във водата. По-важно е какво се случва с тях през следващите месеци и години.
Необходимо е да се наблюдава оцеляването на зарибителния материал, развитието на популацията и наличието на естествено размножаване. Значение имат също хранителната база, качеството на водата и състоянието на подходящите местообитания. При риболовните водоеми важен показател може да бъде и промяната в структурата на уловите след определен период.
Тук рибарите могат да имат важна роля. Хората, които редовно посещават един водоем, често забелязват промени във видовия състав, размера на рибите и количеството на уловите. Тези наблюдения не могат да заменят научния мониторинг, но могат да бъдат ценен допълнителен източник на информация.
Различните водоеми изискват различен подход
В Бургаския регион това се вижда особено ясно. Мандра, Порой, Вая и Велека са четири различни типа водни обекти, които имат различни характеристики и екологични функции. Следователно и подходът към тяхното управление не може да бъде еднакъв.
Големият язовир има различна структура от крайбрежното езеро. Речната екосистема функционира по различен начин от затворения водоем. При защитените влажни зони пък всяка интервенция трябва да бъде съобразена с природозащитните режими.
Именно затова включването на различни видове водни обекти в една заповед за зарибяване не означава, че всички те трябва да бъдат третирани по един и същи начин. Конкретните решения трябва да се основават на състоянието на всеки водоем и на неговите екологични характеристики.
Зарибяването трябва да бъде част от по-голяма система
Когато говорим за устойчиво рибарство, няма една мярка, която сама да реши проблема. Зарибяването може да подпомогне рибните ресурси, но забраните дават време за размножаване. Контролът защитава постигнатото, а мониторингът показва дали предприетите действия дават резултат.
Същевременно опазването на местообитанията създава условия рибните популации да се развиват. Инвестициите и модернизацията пък са необходими, за да остане секторът икономически жизнеспособен и да привлече ново поколение хора.
Точно този комплексен подход се вписва в посоката на развитие на Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури. Подкрепата за устойчиво рибарство, опазване на водните ресурси, аквакултури и иновации трябва да бъде част от една по-дългосрочна политика, а не от отделни несвързани действия.
Какво означава това за Бургас?
За Бургас значението на подобна политика е особено голямо. Регионът съчетава големи язовири, крайбрежни езера, реки и влажни зони с висока природозащитна стойност. Тези водоеми са важни не само за риболова, но и за биоразнообразието, местните общности и развитието на различни икономически дейности.
Затова бъдещото управление трябва да отчита всички тези функции. Необходимо е да се търси баланс между достъпа до риболов, опазването на природата и реалното състояние на рибните популации.
Включването на Мандра, Порой, Вая и Велека в заповедта за зарибяване е конкретен пример за това как държавната политика достига до местно ниво. Следващият важен въпрос е как тези мерки ще бъдат изпълнени и как ще бъде оценен резултатът от тях.
Рибарите трябва да бъдат част от решението
Сдружение на риболовците „Бургаски езера“ счита, че устойчивото управление на рибните ресурси изисква активно участие на рибарската общност. Рибарите не трябва да бъдат разглеждани единствено като ползватели на ресурса. Те могат да бъдат партньори в неговото опазване чрез наблюдения, сигнали, участие в зарибявания и доброволни инициативи.
За нас зарибяването има смисъл тогава, когато е част от цялостна политика. Важно е да знаем не само колко риба е пусната, но и какво се случва с нея след това.
Истинското възстановяване на рибните ресурси не приключва с пускането на рибата във водата. Точно тогава започва отговорността да създадем условия тя да оцелее, да се размножава и да стане част от здрава екосистема.
Бъдещето на българското рибарство няма да зависи от една заповед, едно зарибяване или една програма. То ще зависи от това дали ще успеем да свържем науката, контрола, опазването на природата и интересите на хората, които са пряко свързани с водоемите.
Следващата стъпка е да преминем от управление на рибата към управление на цялата екосистема, от която тя е част.
Leave a Reply