Редакционен коментар на Сдружение на риболовците „Бургаски езера“
Черно море е повече от туристическа дестинация. То е дом на богато биоразнообразие, източник на поминък за хиляди хора и природно богатство, което всички сме длъжни да опазваме.
През последния месец общественото внимание беше привлечено от няколко тревожни случая по българското Черноморие – появата на мазутни петна по плажовете, сигналите за възможно замърсяване около танкера „Кайрос“ и аварията с изплувалата канализационна тръба край Созопол. На пръв поглед това са различни инциденти. Но всички те поставят един и същ въпрос – доколко открито и навременно се реагира при съмнения за замърсяване на морската среда.
Сигнали, които заслужават отговори
По редица плажове бяха открити мазутни топчета, за които сигнализираха граждани, доброволци и туристи. Последваха проверки от институциите, а Министерството на околната среда и водите съобщи, че са извършени множество инспекции след постъпили сигнали. Въпреки предприетите действия, случаят показа колко важно е информацията да достига бързо до обществото и причините за подобни замърсявания да бъдат своевременно установявани.
Същото се случи и със случая около танкера „Кайрос“. В нашето сдружение постъпиха множество сигнали от рибари, които изразиха опасения за възможно наличие на нефтено замърсяване в района на кораба. Компетентните институции извършиха незабавна проверка и обявиха, че не е установен активен теч от танкера. В същото време независим анализ на сателитни изображения, публикуван от „Грийнпийс“ – България, постави въпроси относно наблюдавани нефтени петна идващи точно от района на кораба. Това показва колко важно е подобни случаи да бъдат изследвани задълбочено и реалните резултати да бъдат публично оповестявани.
Друг тревожен пример е аварията с изплувалата канализационна тръба край Созопол. Общественият дебат около случая показа, че проблемът не е само технически. Възникнаха въпроси дали състоянието на съоръжението е било известно, дали е упражняван достатъчен контрол и дали е можело подобна ситуация да бъде предотвратена. Подобни съмнения подкопават общественото доверие и подчертават необходимостта от редовна профилактика и прозрачност при управлението на инфраструктурата, свързана с опазването на морската среда.
Прозрачността е най-добрият съюзник на природата
Никой не отрича, че туристическият сезон е от огромно значение за икономиката на крайбрежните общини. Всички искаме плажовете да бъдат чисти, морето – безопасно, а гостите на България да запазят добри впечатления от нашето крайбрежие.
Но опазването на имиджа на Черноморието не може да бъде за сметка на опазването на самото море.
Истинското доверие не се изгражда чрез омаловажаване на проблемите или чрез прибързани уверения, че всичко е наред. То се изгражда чрез навременни проверки, публичност на резултатите и готовност да се предприемат действия веднага, когато съществува риск за околната среда.
Като организация, представляваща рибарската общност и работеща за устойчивото управление на рибните ресурси, ние ежедневно сме в контакт с хората, които прекарват най-много време в морето. Именно рибарите често първи забелязват необичайни промени във водата, следи от замърсяване или инциденти, които остават незабелязани от останалите.
Затова вярваме, че гражданските сигнали не трябва да бъдат приемани като неудобство, а като ценен източник на информация. Всяко съмнение за замърсяване заслужава своевременна проверка. Всяка проверка трябва да бъде прозрачна. А резултатите – публично достъпни.
Черно море не може да чака
Призоваваме компетентните институции да продължат засиления мониторинг на Черно море, включително чрез използване на съвременни средства за наблюдение – сателитни изображения, дронове, редовно пробонабиране и сътрудничество с научната общност и неправителствените организации.
От своя страна, Сдружение на риболовците „Бургаски езера“ ще продължи да събира информация от рибарската общност, да подава сигнали при съмнения за замърсяване и да съдейства на компетентните органи с наблюдения от терен.
Опазването на Черно море не е задача само на институциите, нито само на природозащитните организации. Това е обща отговорност – на държавата, местната власт, рибарите, учените, бизнеса и всеки гражданин.
Защото морето няма нужда да бъде защитавано само когато възникне криза. То има нужда от постоянна грижа.
И ако искаме след години да се гордеем с чисто Черно море, трябва да имаме смелостта да признаем проблемите навреме, да ги решаваме професионално и да поставяме опазването на природата над краткосрочните съображения. Само така ще съхраним най-ценното богатство на българското крайбрежие – едно чисто, живо и здраво Черно море.
Leave a Reply