Шаран (Cyprinus carpio)

Шаранът е типичен представител на костните риби.

Разред Шараноподобни (Cypriniformes)

Семейство Шаранови (Cyprinidae)

Описание

Шаранът (Cyprinus carpio) е сладководна риба, която достига до 120 см на дължина и до 35 кг на тегло. Дивият е изцяло люспест с удължено тяло, огледалният – с намален брой, но едри люспи, а голият шаран (унгарски) е покрит с кожа, по която има тук там някоя голяма люспа. Тялото му е странично сплескано. Главата е малка. Устата е със здрави, подвижни напред устни. Люспестият речен шаран е зелено златист на цвят, с тъмен гръб, който може да е в кафяво, маслинено или дори синкаво черно. Страните са покрити с големи, правилно наредени люспи с тъмна ивичка в края. Коремът е по-светъл и заедно с долните перки обикновено леко жълтее. Характерни са и двата чифта мустачки, по които се различава от приличащите на него каракуди и с които търси по дъното растения и дребни организми. Гръбната перка при шарана е значително по-дълга, отколкото при повечето други видове от семейство му. Много силен и борбен, за това е обект на спортния риболов.

Разпространение и местообитание

Обитава долните течения на реките, постоянни сладководни блата и езера, както и крайбрежни сладководни лагуни.

Среща се във водосборните басейни на Черно, Каспийско и Аралско море, реките от басейна на Тихия океан и Източна Азия от Амур до Бирма на юг. Разселен е изкуствено в Полша, Германия, Дания, Швеция, Англия, Шотландия и др.

В България в миналото е разпространен във всички сладководни и бракични водоеми – реки, блата и езера на Дунавския, Беломорския и Черноморския басейн. В средата на миналия век у нас са внесени културни раси шаран от Румъния, Югославия, Унгария и др. Постепенно културната форма се разпространява почти из цялата територия на страната. Високогърбестият шаран има дълги ъглести гръбни перки и четири мустака около устата, с които търси по дъното растения и дребни животинки. Чрез развъждане и селекциониране в продължение на столетия от него са създадени многобройни раси. Особено известни са унгарските шарани, които отстрани имат съвсем малко едри люспи (едролюспест шаран) както и огледалните (голи) шарани.

Хранене

Шаранът е всеяден, като в ранна възраст се храни с планктон и с увеличаване на теглото, преминава към консумиране на ларви на насекоми, ракообразни, мекотели, червеи и водни растения. По-големите риби ядат и малки рибки поради неспособността да си осигуряват необходимото количество храна.

Размножаване

Шаранът достига полова зрялост на 3–4 годишна възраст. Размножава се през втората половина на май и юни при температура на водата 18 °C. През май и юни по камъни и водни растения женските шарани хвърлят хайвера си – до 500 000 хайверни зрънца. Малките рибки се отглеждат в плитки, обрасли с растителност басейни. През есента се преместват в по-дълбоки басейни за презимуване. Тук, заровени в тинята, те са защитени от студа. Теглото на един две-тригодишен шаран достига средно три килограма. В нашите води той намира отлични условия за размножаване и живот.

Близки видове

Златистата каракуда (Carassius carassius) и сребристата каракуда (C. gibelio), от които шаранът се различава по наличието на две двойки мустачки при ъглите на устата.

Природозащитен статус

В България: критично застрашен CR [B1ab(i, ii, v); E]; международен: IUCN [DD]. Дивият шаран е включен в Червената книга на България (1985)

Стопанско значение и риболов

Шаранът е главен обект на промишлено развъждане от рибните видове главно заради търговията с неговото месо. Желан обект е за спортен риболов поради вкусовите си качества, борбеността си и непретенциозността си към природните условия. Шаранът е една от най-вкусните сладководни риби. Месото му е бледо розово и има голям брой дребни костици. В България има традиция на Никулден да се готви пълнен шаран.

Риболов- Ако искате голям шаран, трябва да захраните сериозно. Предимно се захранва с царевица и се поставя шамандура да бележи мястото. Вкарват се въдиците и се пуска стръвта на захраненото място. Повечето шаранджии правят и предварително проучване на набелязания водоем. Важно е да се открият дълбоките места. Там са шараните. Стръвта е най-разнообразна. От кюспе и качамаци до протеинови топчета. У нас най-вече се използва царевица, млечна или суха. Предимно се използва риболов на дъно . В някои водоеми се използва и риболов на плувка. Методите и тактиките са най-различни.