Черноморска скумрия (Scomber scombrus)

Черноморската скумрия е стадна морска риба, срещаща се само в открито море.

Разред: Scombriformes

Семейство: Скумриеви (Scombridae)

Описание

Тялото на скумрията е сравнително източено, с кръгло напречно сечение. Главата и тялото са с обтекаема форма. Има две гръбни перки отделени една от друга и следвани от пет дребни перчици. Аналната перка е сравнително малка, също с пет дребни перчици след нея. Опашната перка е врязана, коремните перки са относително малки. Мастният клепач покрива предния и задния край на окото, главата и тялото са изцяло покрити с дребни люспи. Оцветяването ѝ по гърба е синьо-зелено, като често става синкаво-черно по главата. Отстрани е металносива, коремът е бял. По гърба има характерни тъмни извити линии

Типичният размер за зряла риба е 30 см, но  са уловени и индивидите до 60 см. Тегло -средно 0,300 кг. Максималното публикувано е 3,4 кг. Могат да доживеят до 17 години.

Черноморската скумрия е активна, бързо движеща се риба, която трябва да поддържа постоянно движение, за да внесе достатъчно кислород, за да оцелее. Плува с кратки движения на задната част на тялото и опашната перка.

Разпространение и местообитание

Черноморската скумрия, известна още като атлантическата скумрия, норвежка скумрия, шотландска скумрия или просто скумрия, е вид скумрия, срещаща се в умерените води на Черно море, Средиземно море и северната част на Атлантическия океан, предпочитаща огромни плитчини в пелагичната зона до около 200 м дълбочина. Тя прекарва по-топлите месеци близо до брега и близо до морската повърхност, появявайки се по крайбрежието през пролетта и заминавайки с пристигането на по-студеното време през есенните и зимните месеци в по-дълбоки и по-южни води, търсейки по-топли температури.

Тъй като обича студени и умерени води, промяната на климата вероятно оказва влияние върху разпространението й, измествайки го на север.

Хранене

Има смесен тип на хранене. През пролетта и есента в храната доминират риби – ува, хамсия, дребен сафрид, цаца и атерина, а през лятото се храни основно със зоопланктон. Наличността на храна се увеличава значително през лятото и рибите достигат връх за мастната тъкан през август, само четири месеца след най-ниската си точка през април.

Размножаване

Половата зрелост настъпва около 2-годишна възраст, но някои риби могат да се размножават сезон по-рано или сезон по-късно.

Размножаването на скумрията е яйценосно. Хвърлянето на хайвера се случва денем или нощем през пролетните и летните месеци, предимно в рамките на 48 км от брега, макар че може да се случи и до 130 км. Една самка може да хвърли с хайвера си до 450 000 яйца в хайверния сезон. Яйцата отлежават на порции в продължение на една седмица и са пелагични, след като бъдат освободени, оставайки в рамките на 15–25 м от повърхността. Времето за излюпване зависи от температурата на водата и варира от 2 дни при 21 ° C до 8,5 дни при 10 ° C. Повечето яйца се размножават във води с температура 9–12 ° C  и като такива повечето яйца се излюпват за около седмица. Яйцата са с размери от 1,0–1,3 мм, с тенденция към по-малки с течение на сезона на хвърляне на хайвера.

Ларвите преминават през три етапа на развитие: етап на жълтъчната торбичка, стадий на ларви и стадий след ларвите. Ларвите са 3 мм , когато се излюпват и се хранят с жълтъчната торбичка за около 5 дни. По време на стадия на ларвите, който продължава около месец, ларвите нарастват до 10 мм дължина. Те са до голяма степен неспособни да плуват, вместо да се носят от течението. По време на етапа след ларвите, който се случва през следващите 40 дни и през който рибата достига 50 мм  дължина, тя плува на повърхността през нощта и надолу към по-дълбоки води през деня. В края на етапа след ларвите младите приличат на възрастна скумрия във всички, освен по размер.

За черноморската скумрия хвърлянето на хайвера се извършва през март-април на порции в Мраморно море при температура на водата 14 градуса и соленост около 38/5 промила. В Черно море не се размножава, тъй като солеността на водата е около 18 промила, хайверът пада на дъното и загнива.

След размножаването скумрията се отправя на големи стада към Черно море. При миграциите скумрията следва преблизително линията на брега. Това се използува от рибарите за залагане на даляни. През октомври започва ново групиране на стадата и оттеглянето им по обратен път към Мраморно море.

Близки видове

В Черно и Мраморно море се среща още един вид от сем. Scombridae – кольос (Scomber japonicus). От него черноморската скумрия се различава по липсата на плавателен мехур и по окраската в долната половина от страните на тялото, която е без напетнявания.

Природозащитен статус

В България: критично застрашен CR [A1abc; E]. Видът е включен в ЧКБ (1985) и ЧК на Черно море (1999).

Деградация на местообитанията, свързана с денонощен воден транспорт на морски съдове през Босфора, замърсяването на водите и свръхулова са отрицателно действащи фактори за популацията на скумрията.

В световен мащаб, въпреки изключителния си търговски статус, скумрията е включена в списъка на незастрашените видове от Международния съюз за опазване на природата (IUCN). Въпреки това IUCN препоръча внимателно наблюдение, особено имайки предвид ефектите от изменението на климата, които могат да повлияят на числеността и разпространението на популацията.

Стопанско значение и риболов

Силно комерсиален вид, скумрията е търсена заради месото си, което е прекрасно на вкус и с високо съдържание на масло и омега-3 мастни киселини, наред с други хранителни вещества. Близо 1 милион тона скумрия се улавят всяка година в световен мащаб, по-голямата част от която се продава прясна, замразена, пушена или консервирана.

Масовият улов в нашата страна е през пролетта (април-юни) и през есента (октомври-декември). Лови се с даляни, грибове, гъргъри, сетки и въдици. Минимално допустимите размери за улов на черноморска скумрия е 22 см.

В Европейския съюз този размер е 18 см, Украйна -15 см, Турция- 20 см, Румъния -23 см.