Холандски изследователи и рибари разработиха дигитален инструмент за прилагане на напълно документиран риболов (FDF) с подкрепата на ЕС

Когато излизате на риболов, никога не можете да сте сигурни какво ще хванете. Може да бъде всичко – от  екземпляр, заслужаващ награда до стара обувка. Представете си тогава мащаба на проблема, ако използвате риболовни мрежи и в крайна сметка носите стотици килограми улов на борда?

Нежеланият улов отдавна е проблем в риболова, тъй като не всичко, което е уловено, може да бъде продадено или годно за консумация от човека. Хващането на риба и след това хвърлянето й обратно в морето е едновременно вредно и разточително. За да се бори с този проблем, Европейският съюз въведе задължението за разтоварване- landing obligation – мерки за опазване, които изискват всеки улов да бъде регистриран и изваден на брега (разтоварен на сушата).

Но това изисква време и пространство и може да бъде много скъпо. Холандска рибарска организация VisNed изчислява, че средно един кораб ще се нуждае от още около четирима души на борда, за да обработва и разтоварва нежелания улов. Въпреки това, на повечето холандски риболовни кораби няма място за повече хора и по-голям екипаж би означавал по-ниски заплати за всеки член на екипажа.

Технологии на помощ

Това е точката, в която науката и рибарството се пресичат, за да разработят иновативни решения. В Холандия изследователи от два института на университета Вагенинген (Wageningen Marine Research и Agro Food Robotics) в сътрудничество с VisNed и няколко риболовни кораба разработват цифров инструмент за прилагане на напълно документиран риболов (FDF)- fully documented fishery (FDF). Проектът получи малко под 3 милиона евро в подкрепа от Европейския фонд за морско и рибно стопанство (ЕФМДР).

FDF въвежда автоматично разпознаване на размера и вида на всяка риба, като прави разлика между улов, годен за консумация от човека (над минималния размер) и нежелан улов (под минималния размер). Използвайки системи за дистанционно електронно наблюдение (REM), инструментът може да определи теглото на общия улов.

Разработен от Agro Food Robotics, процесът използва сложни алгоритми, изкуствен интелект (AI) и технологии за спектрално обучение и зрителни технологии за разпознаване на видовете риби и класифициране на рибите по размер (над или под допустимия минимален референтен размер за запазване). Същата технология вече се използва за измерване и оценка на качеството на селскостопански продукти, като броколи и домати.

За да тестват процеса в реалистична среда, се правят изследвания на рибния пазар в Ден Хелдер и първо конструират точно копие на линия за сортиране на риба, използвана на борда на риболовни кораби, и я оборудват с две камери с висока разделителна способност: една за разпознаване на вида и една за 3D визуализация и определяне на обем.

След успешен пробен цикъл, прототипът беше тестван на борда на риболовен кораб за да се отчетат и  ефектите от движението на кораба и пръскането на солена вода върху обективите на камерата. Вторият опит с повече кораби в морето стартира през 2021 г.

Предварителните резултати показват, че процесът може да се приложи без съществени промени в начина, по който обикновено се обработва рибата на борда. Понастоящем разпознава четири вида – писия, морски език, калкан и брил – със скорост и точност. Технологията изчислява теглото на всяка риба, като определя нейния обем и може също да различи дали рибата е над или под минималния размер.

По-ранен проект (Innoray) демонстрира, че същата технология може да се използва за разграничаване на трите основни търговски вида скатове, дори когато те лежат с главата надолу, което е много трудно за човешкото око.

Проектът отговаря и на изискванията за поверителност и защита на данните (GDPR), тъй като системата може да обработва данни без човешко взаимодействие. Всъщност кадрите могат да бъдат унищожени веднага щом компютърът преброи рибата и данните принадлежат на самите рибари.

Обещаващи перспективи за бъдеща употреба

Има голям потенциал за тази технология. Например, камерите могат да бъдат свързани с електронни системи за докладване на улов (електронен дневник) и да намалят административната тежест за капитана. Тя също така позволява наблюдение на риболова в реално време, което би могло да подобри събирането на данни и прозрачността.

Тъй като събира данни за количеството и състава на улова както на целевите видове, така и на нежелания улов, тази технология може също да се превърне във важен източник за учените, оценяващи състоянието на рибните запаси, засилвайки усилията за устойчиво управление на морските ресурси.

Благодарение на този проект холандският риболов на плоска риба получи освобождаване от задължението за разтоварване до края на 2021 г. Въпреки че проектът тепърва ще бъде оценен напълно, технологията FDF може да се превърне в опора на риболова в ЕС и в световен мащаб, на всички които са изправени пред същите предизвикателства при регистрирането на улова по вид и размери.

europa.eu/oceans-and-fisheries/news