Лефер (Pomatomus saltatrix)

Леферът, наричан още чернокоп или гофан, е хищна морска риба.

Разред: Scombriformes

Семейство: Леферови (Pomatomidae)

Описание

Умерено пропорционална риба, с източено, леко сплеснато тяло, покрито с люспи и широка, раздвоена опашка. Бодливата първа гръбна перка обикновено е сгъната назад в бразда, както и нейните гръдни перки. Оцветяването е сивкаво синьо-зелено отгоре, избледняващо до бяло в долните страни и корема. Устите им са широки, със силни челюсти, осеяни с многобройни зъби.Достига дължина на тялото 70 – 100 см, тегло – 15кг, рядко 20 кг. Живеят до 9 години.

Стадна, топлолюбива риба, извършва размножителни, хранителни и зимни миграции. Всяка година, започвайки от януари, леферът започва годишната си миграция на север. Причината за тази миграция е неизвестна, но се предполага, че тя се дължи на сезонни промени в интензивността на светлината и продължителността на деня.

Икономически значима популация се появява през май – юли край българските брегове, хвърля хайвера си в Черно море, мигрира на юг през Истанбул (Босфор, Мраморно море, Дарданели, Егейско море) към турското средиземноморско крайбрежие, за да прекара студения сезон.

Разпространение и местообитание

Леферът е единственият съществуващ вид от семейство Pomatomidae. Това е морска пелагична риба(не живее близо до дъното на морето), срещаща се по целия свят в умерени и субтропични води, с изключение на северната част на Тихия океан.

Хранене

Възрастните лефери са силни и агресивни и живеят на свободни групи. Те са бързи плувци, които плячкосват ята дребни риби и продължават да ги атакуват френетично, дори след като са се нахранили. В зависимост от района и сезона, те предпочитат херинга, сардела, карагьоз, цаца, хамсия, сафрид, скумрия, скариди и калмари. Те са канибали и могат да унищожат дори собствените си малки.

На свой ред, леферът е преследван от по-големи хищници през всички етапи от неговия жизнен цикъл. Като млади леферите стават жертва на много океански хищници, включително раиран костур, по-големи лефери, лъчеперка (лятна камбала), слаба риба, риба тон, акули, лъчи и делфини. Като възрастни, са храна на риба тон, акули, билфиси, тюлени, морски лъвове, делфини, морски свине и много други видове.

Леферите са агресивни и е известно, че причиняват тежки ухапвания на рибарите.

Размножаване

Съзряват полово на 2 – 3 години, размножават се през през май – септември, в зависимост от сезонните промени в температурата и миграционните цикли. Плодовитостта варира от 400 000 до 2 000 000 яйца в зависимост от размера на индивида. Женските изхвърлят яйцата в струи, докато мигрират по бреговете. След това мъжете разпръскват своите семена и настъпва оплождане. В зависимост от температурата на водата, свободно плаващите, пълни със масло яйца могат да се излюпят в рамките на 44 до 48 часа след оплождането. След това новоизлюпените рибки мигрират в устията и заливите, докато достигнат тегло от около 1 кг. Личинките се хранят със зоопланктон и ларви на мекотели, а възрастните риби – изключително с риба. Нарастват бързо.

Природозащитен статус

Състояние според червения списък на IUCN (Реф. 123251) Уязвим (VU) (A2bd.) В България-също.

Управлението на рибарството като цяло в ЕС и САЩ е стабилизирало популацията му.

Стопанско значение и риболов

Леферът е популярна риба, както за храна, така и за спортен риболов. Месото му е много вкусно и е предпочитан деликатес. Управлението на рибарството като цяло е стабилизирало популацията му.

Риболов: силно комерсиален. Спортен риболов-с обикновена стръв. Минималният допустим размер за улов според закона у нас е 28 см.