Костур (Perca fluviatilis)

Разред: Бодлоперки (Perciformes), Семейство: Костурови (Percidae)

Типичен хищник, дал името си и на семейството си костурови.

Описание на Костур 

На дължина достига 50-60 см, а на тегло- до 5 килограма. Всичко обаче зависи от условията на обитаване. Тялото на костура е странично сплескано, но скъсено и високо. При по-едрите екземпляри е характерна гърбица и значително по-дебело, налято тяло, отколкото при младите риби. Люспите са ситни, много твърди и почти не могат да се отделят от дебелата му кожа. Главата е сравнително малка, с голяма, силно отваряща се уста със ситни зъби. Очите са големи и оранжеви. Гърбът на рибата е сиво зеленикав или тъмно сив, понякога и кафеникав. Страните са по-светли, като по дължината на тялото има отчетливи тъмни ивици. Броят на тези прикриващи хищника шарки е от 5 до 9. Гръбните перки са две последователни, почти една до друга, но отделни, с бодливи лъчи. Изобщо цялата риба е някак драскаща на пипане и бодлива. Долните плавници и опашната перка са оранжеви, като само първият чифт зад хрилете е жълтеникав. Цветовете обаче не са абсолютна даденост – като при повечето хищни риби те силно зависят от особеностите на околната среда.

Придвижването обикновено е на стада, съставени от близки по размер риби. Ако се срещнат два пасажа с голяма разлика в размера се получава канибализъм. По-едрите парчета се движат по-предпазливо и се държат винаги на границата с дълбочина, което им вдъхва сигурност. Само най-огромните костури живеят самотно в най-дълбоките ями, край камари от камъни и скали.

Женските екземпляри на костура са отчетливо по-едри от самците в пасажа. Освен денонощните миграции костурът предприема и сезонни пътувания. Есента при първите по-сериозни захлаждания костурите минават в по-дълбоки и топли води. Зимата прекарват в активно състояние и често именно те са най-многобройните риби при подледния риболов. Напролет преселението отново изкарва ятата костури към плитчините, където са и дребните рибки.

Разпространение и местообитание

Европейският костур (Perca fluviatilis), известен още като обикновен костур, червеноперка, едър костур, английски костур, евразийски костур, евразийски речен костур, меше, е роден в Европа и Северна Азия. Видът е популярен сред риболовците и е широко разпространен извън родния си район, в Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка. Той е причинил значителни щети на местните рибни популации в Австралия и е обявен за вреден вид в Нов Южен Уелс.Стадна риба, водеща типично дневен начин на живот. Риба с отлична приспособимост към всякакви дълбочини и води. Костурът днес може са се открие дори в реки с бързо течение, с изключение на пъстървовите зони. В същото време той вече се е настанил и в покритите с водорасли типично лински блата.

Семейство Костурови е добре представено в българските блата, езера, язовири и бавнотечащи реки, като в последно време се наблюдава териториално разширение на популацията му.

Хранене

Поведението на костура е лесно предвидимо. Той се храни само по светло. Сутрин на ята тръгва към плитчините, за малки рибки и безгръбначни. Нощта прекарва в дълбокото. Вижте нашата публикация относно най-доброто време за риболов.

Размножаване

Мъжките костури стават полово зрели на възраст между една и две години, а женските между две и четири години. В северното полукълбо те хвърлят хайвера си между февруари и юли,отлагайки яйцата си върху водни растения или клони на дървета или храсти, потопени във водата.  Има спекулации, но само анекдотични доказателства, че яйцата се придържат към краката на мочурливите птици и след това се прехвърлят в други води.

Природозащитен статус

Незастрашен.

Стопанско значение и риболов

Костурът се лови за храна и риболов на хищни риби. Месото му се описва като добро за хранене, вкусно, с бяла, твърда, люспеста текстура.

Костурът е честа плячка на много хищници, които се хранят с риба, като орел- рибар (Pandion haliaetus), голям корморан (Phalacrocorax carbo) и земеродното рибарче (Alcedo atthis).Той е важен елемент в диетата на световно застрашения далматински пеликан (Pelecanus crispus).От нептичите хищници се включват северната щука (Esox lucidus) и евразийската видра (Lutra lutra).

Европейският костур е национална риба-символ на Финландия.

Риболов

Практически костурът е целогодишен обект на спортния риболов. При изявения хищник захранката направо е глезотия. Но ако тя се употребява в пестеливи количества при зимен излет на лед, значи действа професионалист. Захранката от щипка кълцани червеи или червенки също подобрява кълването на вече откритото ято и го задържа под дупката. Класическата стръв за добър костур без оглед на сезона са дребните рибки. И макар че с огромната си паст костурът е в състояние да налапа риба, наполовина колкото него, най-добри си остават рибките до 5 сантиметра на дължина. В случай, че не е възможно да се осигури жива стръв, може да опитаме с мъртви рибки или дори на парчета от тях. Резултатите са по-слаби, но дори опашки от цаца често се приемат с охота. Торните, белите и земните червеи също вършат работа. Лови се предимно на дъно и плувка.

С успех се прилага и спининг риболова. Налита добре на блесни понякога и на воблери.

На блесна не бива да се бърза. Тя трябва да се води в дълбокото, дори с известни паузи и ускоряване след това. Самата риба плува по подобен начин. На туистер се правят също паузи и се помпа, докато хищникът се раздразни и атакува. Може да се лови дори на изкуствена муха с шнур.

Костурът се използва за стръв при риболов на щука и сом. Бялата риба също налита на по-дребни костурчета.