В последните дни на законово разрешения улов на калкан, пазарите в Бургас буквално се наводниха с едра риба, пълна с хайвер. На щандовете в рибените тържища – най-вече на пазар „Краснодар“ – се предлагат десетки килограми калкан на цени между 20 и 30 лева за килограм. Впечатление прави не само количеството, а и фактът, че повечето от уловените екземпляри вече носят хайвер – категоричен знак, че размножителният им период е започнал.
Сдружение на риболовците „Бургаски езера“ изразява сериозно безпокойство от случващото се и настоява за спешни действия от страна на отговорните институции. По настоящата нормативна уредба, уловът на калкан е разрешен до 15 април. Проблемът е, че в последните години климатичните условия се променят с изключително бързи темпове. Температурите на морската вода се повишават по-рано през пролетта, а с тях и биологичните процеси при калкана. Това води до разминаване между реалната екологична ситуация и формалните срокове, определени в закона.
За съжаление, към момента от страна на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) не са предприети никакви действия, нито има публично изразена позиция по темата. Няма яснота дали се правят мониторинги, анализи или консултации с учени и природозащитници, които да послужат като основа за актуализация на нормативната уредба. А реалността по пазарите показва еднозначно – калканът се размножава още преди да настъпи забраненият период за улов.
„Няма как да говорим за устойчив риболов, ако законите не отразяват реалността. През последните години всичко около нас се променя, само нормативните срокове за забрана на улова на калкан остават същите. Резултатът е пред очите ни – пълни с хайвер риби по сергиите в момент, в който те трябва да са защитени и да се размножават“, коментират от Сдружението.
От „Бургаски езера“ настояваме спешно да се преразгледа действащата регулация, като се въведе механизъм за гъвкаво определяне на забранителния период – базиран на биологичните признаци и научните наблюдения върху популацията на калкана, а не на остарели срокове от преди десетилетия. Само по този начин можем да гарантираме, че този ценен морски вид ще има шанс да се възстанови и да продължи да бъде част от българската риболовна култура и традиция.
В противен случай рискуваме днешното изобилие да се превърне в утрешна липса, а калканът – в поредния символ на пропусната възможност за навременна защита на природните ресурси.
