Балтийски улов през 1987 г.
Горната снимка е направена през март 1987 г. по време на триседмична изследователска експедиция в Балтийско море, проведена от датския изследователски кораб DANA.
Един от изследователите на борда е д-р. Еето Аро (Ph.D. Eero Aro) – мъжът, когото виждате на снимката, прегръща 22 килограмова голяма женска треска, уловена в южната част на Балтийско море в полските риболовни зони Slupsk Brazrow.
„Общият ни улов на балтийска треска, показан на тази снимка, е около 7000 кг, уловен само за 20 минути и отброява повече от 100 индивида от 20 кг или повече. Тази „дама“ в ръцете ми тежеше 22 кг. Още по-голямата дама на преден план на снимката имаше общо тегло 36 кг ”, обяснява Ееро Аро, който вече е пенсионер.
За разлика от тях, през 2016-2019 г. други изследователи маркират 20 000 броя балтийска треска в шведски, датски, немски и полски води, за да научат повече за техния растеж и смъртност. През 2016 и 2017 г. изследователите не откриват почти никаква треска, по-голяма от 50 cm.
Учените не знаят точно защо източната балтийска треска е намаляла, но теориите включват:
- Липса на храна – треската гладува
- Голям улов – кара треската да се адаптира генетично
- Еутрофикация и мъртво морско дъно – ограничаване на жизненото пространство за треска
- Паразити, които се разпространяват чрез тюлени, заразяващи треската
Програмата за маркиране на TABACOD и изследователският проект стигат до извода, че източната балтийска треска е имала пик на растеж през 80-те години, последван от спад; текущият растеж на треска в източната част на Балтийско море е най-ниският, регистриран някога от 50-те години на миналия век, и значително по-нисък от растежа на съседната западна балтийска треска.
Голямата треска никога не е била толкова оскъдна в Балтийско море, както е днес, показва проучване. Ако това е признак на генетична промяна, може да останем с екосистема, където големите хищни риби са изчезнали.
Снимка: Copyright Eero Aro / Използвани материали: https://www.fishsec.org/
