Възстановяването на популацията на рядък, но ценен вид мида в Черно море изненада учените

Неочаквано, и незабелязано до момента, възстановяване на популацията на рядък, но ценен вид мида в Черно море изненада учените. То е установено при проучване с друг фокус по българското крайбрежие през миналата година. Това става ясно от публикация на екип от Института по Океанология при БАН в Acta Zoologica Bulgarica – международно списание, издавано от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания.

Flexopecten glaber е средиземноморски вид, който е колонизирал Черно море преди около 5-7 хиляди години, след  възстановяването на връзката му със Средиземно море и формирането на Босфора. През средата на миналия век обаче изчезва и не виждана в акваторията ни от 60-те години. Откриването й сега става случайно.

“Правихме проучване във връзка с инвазивния вид Rapana venosa, познатият ни рапан, което ни беше възложено по националния морски мониторинг миналата година. И правейки тралиране на дъното за рапана и различни видове миди – основната му храна, попаднахме на екземпляри и от този вид”, разказа пред “Труд” доц. д-р Валентина Тодорова от ИО-БАН.

У нас мидата никога не е била добивана и няма широко известно българско название, тъй като и в миналото е била рядка, но е позната с руското си име “гребешок” (мида-гребен). По крайбрежието на Русия и Украйна е била по-разпространена и обект на стопански добив. В по-ново време започват да я наричат “шелка” заради приликата й с логото на известната холандска компания за горива.

Забележителното завръщане на този вид се обяснява с възстановяването на Черно море от еутрофикацията (която се свързва с т.нар. цъфтеж на морето), облекчения хищнически натиск заради намаляващата популация на рапаните и общото затопляне на морето, отбелязват специалистите.  Еутрофикацията е процес на натрупване на  химически вещества, на основата на азот и фосфор, участващи в минералното хранене на растенията, което води до обилно развитие на някои видове водорасли, натрупване на биомаса във водата и пагубен спад в количество на разтворения кислород (хипоксия).

“Всичко идва от реките, които се вливат в Черно море. Когато в края на 90-те години концентрациите на тези съединения се понижиха, намаляха и цъфтежите. Оттам кислородните условия в придънните води се подобриха. При отмирането на цъфтежите, те се утаяват на дъното, започват да гният и изчерпват кислорода. Пред 80-те години имаше доста явления на хипоксия в северозападния шелф и на масова смъртност на дънни безгръбначни и риби, които съм наблюдавала. Изплуваше по плажовете умряла риба, раците търсеха спасение и излизаха на брега. Съответно, мидите, които са прикрепени по дъното се предполага, че също са търпели подобна смъртност”, каза доц. д-р Валентина Тодорова.

По думите й, факторите за поява на еутрофикация са антропогенни (причинени от човешката дейност), а намаляването на това явление през последното десетилетие на 20-и век е добре документирано. “Това е резултат най-вече от европейските директиви и целенасочени мерки за пречистване на водите. Значение има и спада на производството в промишлеността и селското стопанство през този период. Тези съединения идват най-вече от торовете и от органичните отпадъци на животновъдството”, обясни океанологът.

Вторият фактор, благоприятстващ развитието на мидите, е затоплянето на Черно море: “В последните 14 години до 2019 г., според публикация на известния наш физик Емил Станев, е имало период на топли зими. И тъй като мидата-гребен е топлолюбив вид, моето допускане е, че това съвпада с периода на възстановяването й. През 2021 г. открихме 7-годишни екземпляри”. В момента се наблюдава процес на медитеранизация (от англ. Mediterranean Sea – Средиземно море) на черноморската флора и фауна. Навлизат нови средиземноморски видове, които са по-топлолюбиви. Доколко това има връзка с глобалното затопляне и е подкрепено от научни факти, е обект на спекулации, уточни ученият от ИО-БАН.

Третият фактор е намаляването на популацията на рапаните. Когато се появява, хищният морски охлюв няма съперник и е на върха на хранителната верига. “Първоначално той е имал богата хранителна база – всички видове миди. Но се е развил толкова експоненциално, че е изчерпал собствения си хранителен ресурс. В момента масово се срещат съвсем дребни рапанчета – по 2-3 сантиметра, докато преди 30-40 години имаше черупки с размер над 20 сантиметра. Освен това, започнаха да го ловят промишлено, което също доведе до намаляването му. От една страна рапанът е ценен като ресурс, но от друга той не може да влезе в екологичен баланс в условията на Черно море с останалите организми. Затова, от екологична гледна точка, е неблагоприятен и е по-добре да го няма, смята доц. Валентина Тодорова. Проблем създава и методът на добиването му с бийм-трал, който унищожава и мидените популации, добави тя.

Учените не могат да дадат категоричен отговор на въпроса дали има потенциал за стопанския добив на Flexopecten glaber в нашата акватория. “Първо трябва да се проучи общият запас и след това експлоатационният запас, който се дефинира въз основа на размера при достигане на полова зрялост. Не смятам, че стопанският улов е перспективен, тъй като популацията много бързо ще се изчерпи”, категорична е доц. Тодорова. Според нея, от икономическа гледна точка мидата е подходяща за отглеждане като аквакултура. Технологията е развита в Адриатическо море. Много лесно се събират диви млади индивиди, които след това се поставят на установки и се отглеждат при по-благоприятни за тях хранителни условия и защитени от хищници. Подобно на черната мида.

А Flexopecten glaber е ценен и скъп вид. Би представлявал интерес за износ, а като по-екзотично предложение и за българския пазар. Тя е деликатес, по подобие на голямата мида “Сен Жак”, която се добива в Атлантическия океан и е популярно традиционно кулинарно изкушение.

Допълнителни проучвания на популацията за момента не се предвиждат. Това зависи от наличието на финансиране, но българските учени са готови. “Трябва да се проучат поканите по програмата “Морско дело и рибарство” или по оперативната програма “Околна среда”. В националния мониторинг не се предвижда такова изследване, но то може да се направи съпътстващо с други изследвания, например за рапаните. Ако се появят заинтересовани страни – в лицето и на държавата, и на бизнеса, които искат да финансират такова изследване, бихме го направили с огромно желание, защото видът наистина е много интересен”, уверява доц. Валентина Тодорова.