Бургаските езера – Вая, Мандра, Атанасовско и Поморийско – образуват уникална екосистемна мозайка от сладководни, полусолени и солени води, които поддържат богато биоразнообразие. Тези влажни зони са изключително важни не само за птиците и растителността, но и за десетки видове риби, някои от които са икономически значими, а други – защитени или редки.
Езерото Вая, най-голямото естествено езеро в България, е място, където през цялата година може да се наблюдават видове като каракуда и шаран. Каракудата (Carassius gibelio) е особено устойчива и масово разпространена, като се среща целогодишно. Шаранът (Cyprinus carpio) предпочита по-дълбоките части на езерото и е особено активен в преходните сезони – пролет и есен. През лятото се активизират и по-дребни, но важни видове като бабушката или червеноперка, както е по-известна (Rutilus rutilus), а костурът (Perca fluviatilis), хищник по природа, често обитава гъсто обрасли участъци.
Мандренското езеро е със сладководен характер, но в него периодично навлизат соленоводни маси. Това дава възможност за съжителството на видове като шаран, каракуда, толстолоб и бял амур – последните два въведени за контрол на растителността. От юни до септември в езерото често навлизат и соленоводни риби като платерина (Liza aurata) и кефал (Mugil cephalus), които използват езерото като хранителна зона.
Атанасовско езеро, макар и известно най-вече с богатството си на птици и солници, също поддържа рибна фауна. Поради високата соленост тук се срещат предимно кефалови видове, устойчиви на солена среда. На границата с морето понякога се появяват и екземпляри на ципура и лефер – макар и рядко, те са свидетелство за връзката между морската и езерната система.
Поморийското езеро, със своята ограничена площ и висока соленост, приютява основно морунаж и кефал, а при отворена връзка с морето могат да се наблюдават и дребни морски видове, навлизащи от Черно море.
От гледна точка на сезонността, пролетта се отличава с интензивно поведение на сладководните видове – това е периодът на размножаване за шаран, каракуда и костур. През лятото се увеличава активността на соленоводните риби, които навлизат в езерата от морето. Есента е време на миграции и събиране на хранителни запаси, което прави риболова особено динамичен, а зимата носи затишие, но някои студоустойчиви видове остават активни – като каракудата и костурът.
Важно е да се подчертае, че Бургаските езера са част от мрежата Натура 2000 и Рамсарските зони, което поставя акцент върху необходимостта от устойчив риболов. Сдружение на риболовците „Бургаски езера“ напомня, че познаването на местните видове е основа за тяхната защита. Спазването на сроковете за забрана на улов, съобразяването с размножителните периоди и ограничаването на улова са стъпки, които всеки рибар може да направи, за да допринесе към опазването на това крехко, но изключително ценно природно богатство.
Ако наблюдавате инвазивни видове, необичайни рибни популации или признаци на замърсяване – сигнализирайте. Всяка реакция е крачка към по-добро състояние на езерата.
Бъдещето на риболова в Бургас преминава през отговорността – и това зависи от всички нас.
Присъединете се към нашата общност:
https://invite.viber.com/?g2=AQBdHAqdzJewPFWdxR39xybxHD0jY0rq5%2FSV%2BTgWnKTvaIAEGJsu10D0Fr5qNB9E
