Бял толстолоб (Hypophthalmichthys molitrix)

Сладководна ципринидна риба от групата на внесените и аклиматизирани в България „растителноядни риби“ от семейство Шаранови. Родината му е Далечният изток.

Разред:Шараноподобни (Cypriniformes)
Семейство:Шаранови (Cyprinidae)

Описание

Тялото на белия толстолоб е странично сплеснато с голяма глава, а очите са разположени в долната ѝ част. Гръдните плавници са удължени и заострени. Цветът на тялото е сребристобял, гръдната част е по-тъмна, люспите са много малки и тънки. Глътъчните зъби са еднородни, силно уплътнени и приспособени за мачкане на планктонни водорасли. Килът е по продължение на цялото тяло – започва от аналния отвор и завършва до гърлото.

Белият толстолоб расте много бързо. Младите риби, започващи през пролетта с 20 см, достигат над 45 см до есента. Средната дължина на толстолоба е около 60–100 см. Максималната дължина е 2,0 м и достига 50 кг. Живеят средно от пет до 9 години.

Белият толстолоб е много подвижна и плашлива риба. При шум скача на височина до 1-1,5 м над водата.

Разпространение и местообитание

Родината му е Далечният изток.Той е вариант на азиатски шаран, произхождащ от Китай и Източен Сибир, разпространен от река Амур на север до река Си Дзианг на юг. Видът е бил пренесен или разпространен чрез свързани водни пътища в поне 88 страни по света. Причината за внос обикновено е била да се използва в аквакултурата, но понякога се предвиждало и подобряване на дивия риболов и контрол на качеството на водата.  На някои места видът се счита за инвазивен. По тегло в света се произвежда повече бял толстолоб в аквакултура, отколкото всеки друг вид риба, с изключение на обикновения шаран.

Този вид се среща в езера, язовири, басейни на големи реки, като предпочита големи, бавно течащи или стоящи водни тела с растителност.

В България белият толстолоб се размножава само изкуствено. Достоверни съобщения за естествено възпроизводство в страната има единствено в р. Дунав.

Хранене

Живее в горните слоеве на водата и се храни с развиващия се там планктон. Основната му храна са микроскопичните водорасли, които причиняват „цъфтеж“ на водата. Храни се активно, като филтрира и избира от водораслите само определени видове. В състава на храната му се срещат всички групи на планктонните водорасли – диатомови, зелени, синьо-зелени и др. При отсъствие на водорасли, обикновено пролет и есен, се храни с разлагащи се органични остатъци, т. нар. детрит.

Размножаване

Достига полова зрялост на 3-годишна възраст. В дивата природа белият толстолоб хвърля хайвера си в бързо движещи се реки и неговите яйца, които са малко по-тежки от водата, се развиват, докато се носят надолу по течението, държани в суспензия от турбуленцията. Смята се, че яйцата умират, ако потънат на дъното. Ларвите и малките риби се хранят със зоопланктон, преминавайки към фитопланктон, след като достигнат определен размер. Видът е донякъде чувствителен към условия с ниско съдържание на кислород.

Близки видове

Пъстрият толстолоб (Aristhichthys nobilis)се отличава от белия с отсъствието на кил по гръдната част и по-голяма глава.Гръдните плавници са по-дълги, остри и достигат до основата на коремните плавници.

Природозащитен статус

Понастоящем видът е класифициран като почти застрашен в оригиналния си ареал, тъй като местообитанието и репродуктивното му поведение се влияят от изграждането на язовири, замърсяването и прекомерния риболов. Изглежда, че намаляването на популацията е особено значително в китайските части от неговия ареал. В България е незастрашен вид.

Стопанско значение и риболов

Белият толстолоб, независимо от това, че притежава по-бавен темп на нарастване от пъстрия толстолоб, е абсолютно необходим за поликултурата в рибовъдните стопанства, тъй като не влиза в пряка конкуренция с шарана. Хранейки се с неизползваната от другите видове храна – фитопланктона, той спомага за увеличаване на добивите, а ползването му в борба с „цъфтежа“ на водораслите ограничава опасността от замори. Тъй като се храни с планктон, понякога се използва успешно за контрол на качеството на водата, особено при контрола на вредните синьо-зелени водорасли (цианобактерии).

Риболов- Белият толстолоб зимува в дълбочините. В ямите, където без да се движи, лежи до пролетното затопляне. Движи се на малки пасажи и обитава средния слой на водата. Единственото, което може да му възбуди апетита през зимата е ароматът, тъй като има силно обоняние. През лятото най-ефективните захранки са смеси от коноп, кюспе, сухари, трици. Идеалното време за риболов на толстолоб е в края на юли, когато белите толстолоби проявяват активност. Все пак и през зимата можете да улови, но значително по-трудно. Трябва да се търси на границите на ямите и растителността, а можете да се ориентирате по уклея и бабушката. Ако има много от тях, вероятно има и толстолоб.

Белите толстолоби се хранят чрез филтриране на планктон, поради което е трудно да се уловят с типични съоръжения за закачане. За тези риби са разработени специални методи, като най-важният е „методът на суспензия“, обикновено състоящ се от голяма тестена топка, която се разпада бавно, заобиколена от гнездо от малки куки, вградени в стръвта. Целият апарат е окачен под голям бобер. Рибите се хранят с малките частици, освободени от топката тесто и се блъскат в нея с намерението да отчупят повече малки частици и в крайна сметка се закачват на малките куки.

В САЩ белите толстолоби са популярни обекти за риболов с лък; те могат да бъдат простреляни както във водата, така и във въздуха. В последния случай се използват моторни лодки, които плашат рибите и ги примамват да изскачат от водата, а рибите се отстрелват, когато са във въздуха.