Бяла риба (Stizostedion lucioperca)

Разред:Бодлоперки (Perciformes)

Семейство:Костурови (Percidae)

Описание

Бялата риба, наричана в някои райони на България също сулка и якбалък, е вид хищна сладководна риба.Тялото и главата са силно удължени. Има голяма уста, здрави челюсти и остри зъби. Средна дължина на тялото 50-90 см. Нараства бързо, достига 10-20 кг при средно тегло 3-5 кг. Има максимална продължителност на живота 17 години.

Отгоре е зеленикаво-кафява, страните са по-светли. При младите риби се наблюдават тъмни вертикални черти. Броят на люспите в страничната линия е 80-90. Има две обособени гръбни перки, като предната има 1-2 твърди лъча и 13-17 меки лъча, а задната се състои от 19-24 меки лъча. По тях и по опашната перка минават ивици тъмни петна. Аналната перка има 2-3 твърди лъча и 11-12 меки лъча.

Разпространение и местообитание

Бялата риба е много широко разпространена в Евразия, среща се в басейните на Каспийско, Балтийско, Черно, Аралско, Северно и Егейско море. Северната й граница на разпространение е Финландия. Среща се и в Анадола, Северна Африка, Сибир, Киргизстан и Казахстан. Успехът им да се утвърдят се дължи на редица фактори, един от които е, че те са особено добре адаптирани към живот в бавно течащите, слабо растителни, доста мътни води.Те процъфтяват във вода с доста ниска видимост, за разлика от щуките, които често доминират в нишата на рибите хищници в чиста вода. Бялата риба обаче се нуждае от много кислород и скоро изчезва от еутрофните зони.

Хранене

Бялата риба е активна е през нощта. Живее в дълбоките води, по песъчливите и каменистите дъна. Очите са големи и отразяват повече светлина на неосветени места, като отличното зрение е приспособление за нощния лов. Храни се с малки риби, ракообразни, ларви и нимфи на различни насекоми и др. В първите години от своя живот се движи на стада и напада стада от бабушки, костури и др. Когато наедрее, се отделя от стадото и ловува сама, като може да нападне себеподобни с маса до половин килограм. Прочиства водоемите от болни, наранени и неразвити риби.

Размножаване

Бялата риба достига полова зрялост, когато навърши 3-4 години.Мъжките защитават територия, в която изкопават плитки вдлъбнатини в пясък или чакъл, които са приблизително 50 сантиметра в ширина и 5-10 сантиметра в дълбочина в пясък или чакъл. Гнездата обикновено са на дълбочина от 1 до 3 метра в мътна вода. Размножаването се извършва по двойки, през нощта и при разсъмване. Когато си хвърля хайвера, женската е неподвижна над гнездото на мъжкия и мъжкият бързо плува около нея, запазвайки разстояние от около 1 метър от гнездещата вдлъбнатина. След това мъжкият се насочва перпендикулярно на субстрата и двойката плува бързо, освобождавайки яйцеклетките и спермата. Женската напуска след освобождаването на яйцата си. Мъжкият остава в гнездото и го защитава, разбърквайки яйцата с помощта на гръдните перки. Всяка женска снася всичките си яйца наведнъж и само веднъж годишно, като плодовитостта ѝ е до 500 000 яйца. Яйцата са бледожълти.

Ларвите се излюпват няколко дни след това. Зародишното развитие продължава около 5-10 дни. Ларвите се привличат от светлината и след като напуснат гнездото се хранят със зоопланктон и малки пелагични животни. Нормалният период за хвърляне на хайвера е през април и май, въпреки че по изключение можеда стане от края на февруари до юли, а действителният период зависи от географската ширина и надморската височина. Определящият фактор е, че трябва температурата да достигне 10–14 ° C, преди да започне хвърлянето на хайвера.

Природозащитен статус

Незастрашен.

Стопанско значение и риболов

Бялата риба се счита за една от най-ценните хранителни риби, родени в Европа. Тя е ценена заради лекото, твърдо, но крехко месо с малко кости и деликатен вкус. В някои страни (Узбекистан) уловът на бяла риба съставлява 20-25% от националния улов на риба.

Нарастващото търсене на бяла риба за консумация от човека привлича сериозното внимание на рибовъдите. В цяла Европа все по-голям брой съоръжения за аквакултури отглеждат бяла риба за консумация от човека, главно в рециркулиращи системи за аквакултури (RAS). Обемът на производството остава нисък, но се очаква да се увеличи. Високите разходи за инвестиции и поддръжка на RAS изискват отглеждане на видове с висока стойност с добро приемане на пазара, както е например случаят с бялата риба.

Риболов– За бяла риба не се захранва. Лови се на жива стръв и на изкуствени примамки. Естествената й храна са бабушките, уклейките, кротушките, червеноперките, щипоците и др. малки рибки. Най-добре е рибките да са до 10 см. Живите рибки са по-добра стръв от опашки, мъртви рибки или парчета от тях, независимо как са влачени или монтирани. Червеите – торните и земните, са подходящи само за ранната пролет, и то за по-дребните риби.

Начините на риболов са няколко. На дъно, плувка, спининг, „тролинг“ система „Драшкович“ ,на тежко, на жива стръв се използва предимно подвижното олово. То трябва да е тежко, за да не помръдне, когато рибата поеме стръвта и повлече. Ако оловото не е достатъчно тежко, то не пропуска влакното през дупката, а може да помръдне и да уплаши рибата. При положение, че дъното е обрасло с водорасли, се използва монтаж с долно олово, над което линията се изпъва, като стръвта се плъзга по нея или чрез нанизано булдо, или чрез повод на вирбел. И в двата случая може да имаме задължително долен ограничител на метър от оловото, за да не се скрие рибката в водораслите.

Има и няколко специфични монтажа за риболов с мъртва рибка. Първият е просто като на чепаре с долно по-леко олово. Техниката на воденето му е на придръпване, както се прави и при костура. Замятаме, чакаме да падне на дъното и с обиране с пръта придаваме движение на стръвта. Паузите и забавянията влизат задължително в играта.

Вторият начин е известен като системата „Драшкович“. При него имаме монтаж на рибката на стоманена тел, огъната като голяма безопасна игла. В предния и край се поставя тежест, позволяваща добро замятане. На халката на тази тежест се закачват поводите на двете тройки и допълнителната тънка жица обвиване на главата на нанизаната рибка. Системата е употребена за пръв път от откривателя си Алберт Драшкович през 1967 г. В повечето случаи бялата риба хваща живата рибка, стиска я, докато я умъртви, за да не є избяга, и чак след това я обръща с главата напред за гълтане. За това не се бърза със засичането. След кълването се чака поне няколко секунди, влакното се обира и се чака да започне да се изпъва. Тогава се засича. На шпионката се оставя голям аванс и тя се оставя да легне на земята, или пред първия водач на върха се защипва малко топче от стиропор, а бигелът е отворен. Вторият начин не дава шанс за оплитане като при шпионката, но пък не е добър за ден с вятър. При всички случаи при класическите монтажи се засича след изтеглянето на оставения запас от влакно и когато линията започне да се изпъва.

Блесните може да са и по-големи, но с удължена форма. Те са за по-хладните сезони. Въртящите са от №1 до №4, а клатушките може и да са по-големи. Воблерите и особено рапалите са хит от последните години. Сега обаче на ход са контролирано водените туистери с допълнителен жив дъждовен червей, есенции и други комбинации. Риболовът на силиконови примамки е много успешен и атрактивен. Привлекателен е и риболовът на „тролинг“. Здрави влакна, пръчки, макари и се влачи близо до дъното. На сонара се вижда къде са рибите на дъното или в средните слоеве на водата и там се подават воблерите.