Бум на караванен туризъм през последните години се наблюдава по Южното Черноморие. Все повече хора търсят алтернатива на комерсиалния туризъм, предпочитайки да разположат палатка или кемпер в близост до морето, сред природата и далеч от шума на градския живот. И макар стремежът към по-устойчиво и природосъобразно изживяване да е похвален, липсата на регулации, контрол и инфраструктура прави тази тенденция сериозна заплаха за крайбрежните екосистеми.
🌿 Диви места, превърнати в паркинги
В много от случаите нововъзникналите къмпинг зони не са законово обособени, не са преминали през екологични оценки, нито разполагат с нужната инфраструктура за санитарни нужди, управление на отпадъци и опазване на околната среда. Един от най-фрапиращите примери е районът между Созопол и Черноморец, където всяко лято се появяват нови импровизирани къмпинги. Те често биват изграждани върху природни терени с висока екологична стойност – влажни зони, пясъчни дюни, крайморски гори.
Особено тревожно е унищожаването на местообитания с блатно кокиче – защитен растителен вид, включен в Червената книга на България. Засипването на влажни зони за изграждане на нови парцели за каравани води не само до загуба на биологично разнообразие, но и до нарушаване на естествените водни потоци и микроклимат.
💧 Невидимото замърсяване: отпадни води и липса на канализация
Още по-притеснителен е въпросът с отпадните води. Повечето къмпинги нямат изградена канализация или пречиствателни съоръжения. В най-добрия случай има мобилни тоалетни и септични ями, които се почистват от фирми с фиктивни договори – на хартия. На практика обаче, в много случаи отпадните води се изливат директно в почвата или в морето, особено при пренаселеност в пиковите летни месеци.
Този проблем е особено остър в къмпингите „Делфин“, както и в околните горски територии, където всяко лято се наблюдава масово навлизане на кемпери и палатки, без абсолютно никакви санитарни условия. Това натоварва почвите с органични отпадъци, влошава качеството на водите и унищожава местообитанията на животински и растителни видове.
🛑 Отдих за едни – бедствие за природата
Модата на „дивото къмпингуване“ изглежда като невинно бягство от цивилизацията, но реалността е различна. Това често е активно увреждане на чувствителни природни зони, които не са предназначени да поемат такъв натиск. След всяко лято остават отъпкани треви, замърсени гори, разорани терени и струпани отпадъци, които се почистват трудно и рядко.
В много случаи липсва и ангажимент от страна на туристите към територията, която ползват – няма изградена култура на отговорно къмпингуване, няма информация за защитените видове, а в местната администрация липсват достатъчно ресурси за контрол и санкции.
✅ Какво е решението?
Не е нужно да се забрани къмпингуването – то може да бъде устойчиво, когато се провежда правилно:
-
Всеки нов къмпинг трябва да преминава екологична оценка и да има инфраструктура за отпадъци и отпадни води;
-
Местната власт трябва да ограничи неразрешеното къмпингуване в чувствителни зони;
-
НПО сектора и гражданите трябва да следят за спазване на закона и опазване на последните девствени територии по морския бряг;
-
Да се създадат регламентирани зони за къмпингуване, които предлагат основни удобства, без да увреждат природата.
🌍 От нас зависи
Устойчивият туризъм не е самоцел, а необходимост. Българското Черноморие разполага с уникални природни ресурси, които обаче са на ръба на изчерпване. Ако не започнем да планираме, опазваме и съхраняваме това, което имаме, утре няма да има къде да отидем „сред природата“.
Нека се грижим за нея – тя е дом за всички.
