Балканската пъстърва (Salmo trutta fario)

 

Балканската пъстърва, наричана още кафява или речна пъстърва живее в сладка вода.

Разред: Пъстървоподобни (Salmoniformes)

Семейство: Пъстървови (Salmonidae)

Съществуват три отделни „морфи“-подвидове на Salmo trutta.

Балканската пъстърва (Morpha fario) е основната форма в България която се среща главно във високопланинските реки, богати на разтворен кислород.

Morpha lacustris мигрира от езера в реки за да си хвърли хайвера.

Morpha trutta прекарва голяма част от живота си в морето и влиза в реки само за да си хвърли хайвера.

Описание

В зависимост от снабдяването с храна, речната пъстърва е с дължина от 20 см до 80 см и с тегло около 2 кг.  По изключение може да бъде с дължина до 1 м и с тегло над 13 кг. Най-големите регистрирани екземпляри тежат 19 кг.

Тялото на балканската пъстърва е заоблено и леко странично сплеснато, покрито с дребни люспи. По горната и долната челюст има ситни зъби. Между гръбната и опашната перка има малък издатък, наречен “мазен плавник”, който е характерен за всички пъстървови риби. Окраската на гърба варира според речното дъно, но в повечето случай е маслиненозелена до тъмнокафява или сребристосиня, към корема се появяват розово-червени петна от двете страни със светли ръбове, самият корем е белезникавожълт. Страните са жълто кафяви до златисти.

Балканската пъстърва може да живее до 18 години.

Разпространение и местообитание

Речната пъстърва обитава бързо течащи, богати на кислород, хладни чисти води с чакълести или пясъчни корита. Тя се среща в почти цяла Европа, от Португалия до Волга, на север – до Лапландия, с изключение на регионите Централен Анадол, Кавказ, Гърция, островите Корсика, Сардиния и Сицилия. През 1883 г. е пренесена в Северна Америка.

Речната пъстърва е много вярна на местообитанието си (т.е. живее само на едно място и не мигрира), напуска го само, за да се размножава. Дори след като бъдат обезпокоени, пъстървите ще се върнат на традиционните си места.През деня се крият в сенките на брега на реката, обърнати нагоре по течението. Пъстървите могат да плуват срещу течението, хвърлят хайвера си в горната част на реките и ако на пътя им има праг или друго препятствие, правят скокове във въздуха и така ги преодоляват.

Хранене

В зависимост от размера и местообитанието, балканската пъстърва се храни предимно с насекоми и ларви на насекоми, които живеят във вода, малки риби, малки ракообразни, охлюви и други водни животни. Канибализъм също често се наблюдава сред речната пъстърва. Тя е бързо плуващ хищник, но в реките и потоците обикновено предпочита плячката, която носи течението.

Размножаване

Речната пъстърва хвърля хайвера си между октомври и януари в северното полукълбо и между май и юни в южното полукълбо. Рибата използва бързо раздухване с опашката и опашната перка върху скално корито, за да направи няколко плитки ями, в които са положени около 1000 до 1500 червеникави яйца с ширина от четири до пет милиметра. Ларвите на рибите се появяват след два до четири месеца.

Природозащитен статус

Незастрашен.

Стопанско значение и риболов

Месото на речната пъстърва се слави с отличните си вкусови качества, поради което се смята за деликатес сред останалите речни риби. Поради популярността си и голямото търсене, пъстървите често се отглеждат в рибовъдни ферми.

В миналото европейските водни тела са били силно и изкуствено снабдени с дъгова пъстърва, родом от Америка, която расте по-бързо и е по-малко взискателна към качеството на водата. Спори се дали това застрашава речната пъстърва. Днес се отглежда в рибарници с почти същата степен на успех като дъговата пъстърва, за храна и за зарибяване на реките. За да се защитят местните видове риби, изкуственото зарибяване на реки с неместни видове е ограничен от няколко години.

Пъстървите са били използвани като биоиндикаторни видове в сладководни системи поради чувствителния им характер. Те са добре установен „моделен организъм“ при изследванията на водната токсикология, особено за биоакумулиране на тежки метали.

Балканската пъстърва е обект на спортен риболов. Използвани примамки са въртящите блесни, най-често модели, „окраската“ на които представлява ярък фон с контрастиращи точки. Уловът на изкуствена муха е най-популярен и най-емоционален. Риболовът с естествени примамки (червеи, личинки, скакалци) не се препоръчва в повечето реки, тъй като е трудно да се хвърлят отново във водата ненаранени тези пъстърви, които са под минималния размер, разрешен за риболов, защото рибите поглъщат тази храна много бързо и дълбоко.

Кликнете за да гласувате
[Общо: 0 Средно: 0]